Все повече се убеждавам ,че клишетата са основата на много неща.И понеже неможе едно точно казано нещо да се каже пак толкова точно ,но с други думи то това нещо се превръща в клише.
"Давай и ще ти се даде" или "Помогни и ще ти се помогне"или "За да получиш първо трябва да дадеш" или "Помогни на човек когато е в нужда"
Клишета.
Добре, това е така ,но това прави ли тези клишета неистини или глупости.Не разбира се.Ако нещо се е превърнало в клише то ние не само не трябва да го пренебрегваме,но и нещо повече - трябва внимателно да анализираме същността на изказа.
Редица неприятни неща ,които ми се случиха напоследък ми дадоха повод за този постинг защото прозрях някои неща именно в трудни моменти за мен.Оттук и всеизвестното клише(поговорка)"Всяко зло за добро"
Дайте да помислим малко.Ако помагаш постоянно на някого когото харесваш ,разбира се ,и ако човека е интелигентен и разбира за какво иде реч,то постоянно ще има хора които ще са ти задължени и още преди да си ги помолил за услуга те вече горят от нетърпение да ти помогнат.Като значимостта на помощите за теб ще расте пропорционално на количеството хора които са ти задължени както и от времето,което е изминало.Какво следва, ами много просто ако хората на които си помагал са с чувство за чест и независимост то ти постоянно можеш да разчиташ на помощ в голям брой сфери на обществения живот.От това следва ,че твоята способност да помагаш нараства което води до още по-голяма задълженост от другите към теб.Пак с уговорката ,че помагаш на определени хора.От това не следва ли ,че ти имаш власт ,информираност и подкрепа във всяко отношение.Е,кажете тогава помагайки на хората ние не помагаме ли на себе си?Не е ли това един елегантен начин да постигнеш надмощие над другите и то като им помагаш?Е, кажете не е ли клишето ценно?