Здравейте, не съм поствал скоро нищо, но надявам се оценявате ,че  е по-важно какво се пише от това какво количество се пише за единица време.

Няма да ви отегчавам с многословие и оригиналничене.

Седим си ние с моята скъпа и си пииваме хубаво питие и неусетно приятния разговор за това ,че трябва да се наслаждаваме на това ,което имаме, и не трябва да помрачаваме усещането за удоволетвореност с усещане за ненаситност подтиквано от амбицията.(Въпреки ,че амбицията е необходимо ,но не достатъчно условие за успех.) се изкриви в прекалено оживен спор(за да не кажа едва доловима кавга) относно дълбоки и философски категорий относно поведението на тъщата и свекървата и взаимовръзката между нас и техните личности в рамките на едно жилище за различни периоди от време.От тази тема незнайно как се стигна до обсъждането на това кой от кого е зависим и дали това зависи от неговия собствен избор.

Аз пледирах за това че човек винаги има избор и ако не искаш да се чувстваш зависим от някого то не приемай  изгодите които можеш да получиш от него.Иначе получавайки определена изгода от някого то ти неминуемо попадаш в ситуация на определена зависимост.Аз лично възприемам зависимостта като нещо естествено защото живеейки в едно общество заедно, ние няма начин да не сме зависими един от друг по определен начин.Отсрещната страна пледираше за незнайно какво но усещах неистов отпор.Шегувам се, моята скъпа, макар и отчасти съгласявайки се с мен се опитваше да ми внуши че човек няма пълен контрол върху това от какво и от кого зависи, което естествено ме вбеси(въпреки ,че донякъде е права но в по-малка степен)!Според мен всеки трябва да има готовност да плати цената на определена изгода с определена зависимост като направи така ,че цената да не е платена с прекалено голямо количество унижение.

В живота на човек винаги има известна доза преживяно унижение, номерът е да направиме така ,че то да е съизмеримо с нашата поносимост ,която определя нивото на самоуважение да не пада под общоприетия минимум.Иначе ставаме психопати,жестоки извратеняци, неадекватни ненормалници-защо?, защото нивото на допустимото унижение е преминато и трябва да се компенсира с нещо и това нещо в повечето случаи е вредно за обществото – На кофти събеседник е попаднала моята мила – ще си помислите и веднага ще си кажете:”Звучи брутално ,но е вярно-мамка му”.Истината е ценна тогава когато макар и горчива се осъзнава, защото това ни води към мъдростта.Живи и здрави бъдете , другото я дойде я не, но живота е един и е кратък – да го изживеем пълноценно и мъдро!

мога много неща да ти пиша във връзка с написаното от теб, но бих ти препоръчала да повишиш нивото на изслушване на патньора ти (независимо кой е), това няма да те доведе до зависимост, нито ще те унижии ще нарани твоето достойнство. Просто да изслушаш от нивото на равноправен и равностоен човек и като такъв да видиш същото и в него. Това много ще намали споровете и кавгите. Изпробвано е. Много честност се излъчва от твоя постинг-честност към себе си и съм другите.

Напълно съм съгласен с теб и го правя от години може би по -отдавна от момента в който ти самата си го осъзнала.По принцип приемам съвети от всекиго ,но си запазвам правото да реша дали, и ако да, до каква степен да се съобразя.Иначе относно честността на постинга - да радвам се че си забелязала това.За мен истината е еквивалент на силата, а аз обичам да съм силен.

Всички сме зависими! Зависи степента и това да не води до нашето самоунищожаване! В момента , когато индивидът усети , че някой му влияе зле и това води към гибел , трябва да сработи самозащитата .
Човек има контрол върху това , което му влияе ! Ако обича този , който му влияе , ще го търпи въпреки всичко ! Когато обича , човек пренебрегва себе се !
А това рекъл-казал ! Кой му обръща внимание! А пък тъщата и свекървата ! Мани , мани!
За да е щастливо едно семейство мъжът трябва да е малко сляп , жената - глуха , а свекървата/тъщата - няма ! Тогава всичко е наред !

панацея, мъдрост струи от коментара ти.Съгласен съм и ти благодаря!

Дори Изборите, които го поставят в известна зависимост от другите, са пак негови лични.

А това е шедьоврена мъдрост: "Истината е ценна тогава когато макар и горчива се осъзнава, защото това ни води към мъдростта."

Рой, обидих ли те? Извинявай. Аз обикновено не давам съвети. Но този път си помислих, че ако се заслушаш ще разбереш какво е това "незнайно какво", което жена ти иска. Защото си мислех, че понякога зад думите а човека има не казани неша.И не става въпрос дали те харесвам или не, просто харесах темата по която си писал - за това как сами си поставяме н позиция на зависимост.

Уондер,права си,всичко е взаимосвързано и докато сме живи ще е така, всичко останало са нюанси.
Иначе за шедьоврената мъдрост си отново права, но осъзнаването на всяка буквичка от този словоред е доста неприятно изживяване.Бъди здрава!

Викториявселена,не си ме обидила,въобще - личи си че си интелигентен човек и умееш да общуваш с хората.Може би това "незнайно какво "е камъчето в обувката ти.А иначе с жена ми се разбираме чудесно и от половин дума.Даже ми стана малко забавно от рязката ти реакция на това"незнайно какво ".Доста изводи човек може да си направи за някого само по реакцията му към определени неща.

Синята коалиция настоява Президентът Георги Първанов незабавно да огласи мотивите, с които преди години е помилвал Цветелин Кънчев.

От Синята коалиция настояват президентът публично да се извини на българското общество за извършеното престъпление на помилвания Цветелин Кънчев.

От парламентарната група настояват държавният глава да дойде в Народното събрание и да поеме политическата отговорност за превръщането на президентството в защитник на организираната престъпност.

(Фейсбук - Фенове на ДОБРИТЕ)

благодаря, за хубавите думи.

Няма защо.Това за мен е истина , а ти вече знаеш , че истината е сила;-)))))

Драга Тихшепот,
Прекалено много въпроси има в теб ,които са без отговор.Младо момиче си или поне с млада психика.
Всичко е относително и условно.Неможем да търсим абсолютното там където нищо не е идеално.Няма смисъл да търсим трайното в океана на непостоянността.Живота е весел ако се научиш да го живееш по неговите правила,а не да се опитваш да въвеждаш или да откриваш велики и неотменими закони.Осъзнавайки собствената си незначителност и приемайки я с насмешка ,ние неусетно ставаме великани и се усещаме силни.Човек се усеща щастлив когато е значим а за да си значим трябва да си силен, а за да си силен трябва да осъзнаеш незначимостта си спрямо вселената.