Наглостта е качество ,което винаги е будело възмущение дори и у тези които обичат да го излъчват.Наглостта е презрение към личността.Наглостта е отказ от обективност и усещане за безнаказаност в името на постигане на користна цел.

С развитието на информационното общество,достъпът до информация на почти всяко ниво стана достъпна за всички.Естествено достъпът до секретна информация е ограничено,но ние знаем, че всичко се купува.С увеличения достъп до информация ние трудно можем да въздействаме върху интелекта на индивида,но възможностите за постигане на една и съща цел се увеличават.Аналитичното поведение на анализатора довежда до осъзнаването на такива категории като наглостта и притъпяването на усещането за справедливост и морал от усещането за власт и богатство.Чрез излъчване на наглост в полето на общественото мнение,анализатора на обилната информация, извлича ползи в имуществен и имиджов аспект.Ползата измерена в имидж и пари води властта към него.А ние знаем,че властта е наркотик и наркоманите потънали в зависимост са готови на всичко за да си го подсигурят.Наглостта има и качеството да внушава безпомощност у приемника т.е. у възмутения наблюдател.Безпомощността в комбинация с късата памет е незаменим катализатор за утвърждаването на наглостта като успешен инструмент за постигане на успех въобще ,не само в политически аспект.Едно друго качество на наглостта е да поражда доверие у невежите и ниско информираните слоеве, които освен това и имат нисък коефициент на аналитичност.

Интепретирането на наглост като увереност е често срещано самовнушение.Уверения човек буди доверие и възхищение.Хората се чувстват защитени когато имат за водач уверен и силен човек.Често наглостта е първоначалната искра за огъня на доверието и също така кислорода.Интересното е ,че понякога наглостта може да изиграе положителна и градивна роля,когато  е налице умение и потенциал за градивност.Наглостта е като змийската отрова,дозировката е определяща за ефекта,като обективна визия.

Способността за дозиране е притежание само и единствено на интелигентните и високоморални хора.Чувството за мярка е качеството на успешния лидер. Припомняйки си ,че властта е наркотик и т.н. си задаваме въпроса:Какво чувство за мярка може да има един наркоман?

Като заключение на краткия размисъл, бих искал да допълня, че за да израстем като общество умеещо и знаещо как да решава проблемите си,ние трябва да възпитаме у себе си чувството за мярка и аналитичност.Всеки един от нас трябва да осъзнае решителната важност на моралните и философски категорий касаещи обществения живот,защото това е основата на правилните решения и поведения.

 

 

От Чили до Китай и Ирак мъчението е мълчалив спътник на глобалния кръстоносен поход на свободния пазар.Но мъчението е нещо повече от средство за налагане на нежелана политика – то е и метафора за логиката в основата на шоковата доктрина .
Мъчението (или според терминологията на ЦРУ –„принудителният разпит” ) е пакет от методи , които довеждат затворника до състояние на дълбока дезориентация и шок, за да го накарат да направи самопризнания против волята си . Водещата логика е разработена в два наръчника на ЦРУ от края на 90-те години . Те обясняват как „съпротивляващият се източник” може да се пречупи , за да се предизвика разрив в способността му да разбира света около себе си . Най-напред сетивата биват лишени от възприятия ( посредством качулки , заглушители , белезници , тотална изолация ); след това тялото се бомбандира с извънмерна стимулация ( силна светлина , крещяща музика , побой , електрошок ). Целта на тази фаза на „омекотяване” е да провокира нещо като ураган в мозъка : затворниците регресират и се ужасяват до такава степен , че не могат да мислят рационално и да защитават интересите си . Именно в това състояние на шок повечето хора дават на своите инквизитори всичко , което те им поискат – информация , изповед , отказ от убеждения . В един наръчник на ЦРУ намираме следното лаконично обяснение : „Съществува интервал – който може да бъде съвсем кратък – на застинала възбуда , един вид психологически шок или парализа . Той се предизвиква от травматично или субтравматично преживяване , което разрушава познатия свят на субекта , както и неговия собствен образ в този свят . Опитните разпитващи разпознават този ефект в момента , в който той се прояви , и знаят , че тогава източникът става много по-податлив на въздействие и по-склонен да сътрудничи .
Шоковата доктрина имитира този процес много точно , опитвайки се да предизвика в масов мащаб онова , което мъчението постига в стаята за разпит . Най-уместният пример е шокът от 11 септември , който разби „познатия свят” за милиони хора и отвори вратите за период на дълбока дезориентация и регресия . Администрацията на Буш умело използва това . Изведнъж се изправихмепред нулево ниво , на което всичко познато можеше да бъде отхвърлено като „предединайсетсептемврийско мислене” . По традиция не много силни по история , американците се бяха превърнали в „бял лист” , на който „може да бъдат написани най-новите , най-прекрасните думи” , както беше казал Мао за своя народ . Една нова армия от експерти се появи мигновено , за да изпише прекрасните нови думи върху възприемчивото платно на посттравматичното ни съзнание : „сблъсък на цивилизациите” , ни казваха те . „Ос на злото” , „ислямофашизъм” , „национална сигурност” . Докато се заплесвахме по новите културни войни , администрацията на Буш успя да прокара онова , за което допреди 11 септември можеше само да мечтае : поведе приватизирани войни в чужбина и построи корпоративен охранителен комплекс у дома .
Ето как работи шоковата доктрина : първоначално бедствие – преврат , терористичен акт, разпадане на пазара , война , цунами , ураган – поставя цялото население в състояние на колективен шок. Експлозиите и яростните ветрове смекчават цели общества по начин , сходен с крещящата музика и ударите , които смекчават затворниците в стаите за мъчения . Повече от три десетилетия Милтън Фридмън ( архитектът на свободния пазар с пръщите му три основни изисквания - приватизация , дерегулация и драстично орязване на социалните разходи ) и могъщите му последователи бяха усъвършенствали именно тази стратегия: да чакат появата на значителна криза, след която да разпродадат държавата на частни играчи, докато гражданите все още се възстановяват от шока – а после бързо да направят „реформите” постоянни.
Именно кризата (военна или природна– няма значение) е предпочитаният метод за постигане на корпоратични цели : използването на ситуации на колективна травма за радикално социално и икономическо инженерство. Майк Батълс го е казал най-добре:”За нас страхът и безпорядакът бяха многообещаващи”. 34годишният бивш служител на ЦРУ обяснява как благодарение на хаоса след окупацията в Ирак неговата неразработена и никому неизвестна охранителна фирма печели договори за около 100 милиона долара от федералното правителство. Думите на Батълс могат да послужат за лозунг на съвременния капитализъм: страхът и безпорядъкът са катализаторите на всеки скок напред.
Ще посоча само три статистики, които показват обхвата на шоковата доктрина и прилагането й след атентатите от 11 септември : през 2003 г. правителството на САЩ предлага 3512 договора на охранителни фирми; до 2006 г. Отделът за национална сигурностподписва повече отот 115 000 такива договора; Глобалната” индустрия за национална сигурност” – икономически незначителна преди 11/9/2001 г. – сега представлява сектор от 200 милиарда долара.
Реално шоковата доктрина заличава границите между Голямото правителство и Големия бизнес. В основата й са прехвърлянето на огромни обществени средства в частни ръце (често придружено от лавинообразно нарастващ дълг и разширяваща се пропаст между богатите и заменимите бедни) и агресивен национализъм, с който се оправдават бездънните разходи за сигурност. За хората, възползващи се от този порядък, едва ли може да съществува по-печеливш начин за организиране на обществото. Но поради очевидните му недостатъци за огромната част от населението другите черти на корпоратистката държава включват агресивно наблюдение(отново с размяна на услуги и договори между правителството и големите корпорации), масови арести, ограничени граждански свободи и често пъти – макар и не винаги – мъчения .
Наоми Клайн - " Шоковата доктрина - възходът на капитализма на бедствията"

Преди доста години имах един познат,който съм го наблюдавал как чрез всяване на дезориентация в продавачката успява да открадне вещ.Методът е много прост и ефективен.Дезориентацията започва с огромен брой въпроси,зададени бързо но ясно.Без да се изчака отговорът на всички въпроси започва атака с желания да се огледат различни стоки и точно отправени обвинения за пропуски и нередности.И докато жертвата се опитва да се разплете от паяжината,манипулатора-крадец е осъществил целта си.
Явно шоковата доктрина има много приложения.....:-)

Ето едно по-директно изражение на наглостта:
http://dedenze.blog.bg/politika/2011/08/18/shto-e-gionsurat.804034

Деденце,прочетох статията за гьонсуратлъка и се съгласявам с теб.Гьонсуратлъка е израз на Байганьовщината във всичките и пикантни нюанси приложена в политиката.В моя пост съм се опитал да анализирам съвсем кратко наглостта като философска категоррия и с креативна и самовъзпитателна цел.Ще дам пример:Не можем да сме обидени и огорчени от желанието на тигъра да се нахрани с нас.Ние трябва да познаваме същността на тигъра и да сме подготвени за защита без да влагаме чувства подобни на обида,разочарование или омерзение.