Имам няколко племенички и още толкова племеници.Та, настана спор с една от тях как точно започва "Аз съм българче" на Иван вазов.След кратка препирня реших да проверя в интернет и за секунди попаднах на "Епопея на забравените" .Зачетох се.А ,впрочем загубих спора.Та ,зачетох се и неразбрах как на един дъх прочетох всичките поеми.Направо се втрещих и изпаднах в шок.Просто когато сме учили Вазов въобще не съм се докоснал до душевността на тази стихосбирка.Не очаквах, че поезията може да бъде толкова откровена и брутална. Брутална в смисъл на безкомпромисно описание на звествата и похватите на тогавашния поробител така добре ,както и душевността и преживяванията на героите.
На мига Вазов се издигна още по-високо в небесата.Истински му се възхищавам.Ако не сте чели скоро или въобще"Епопея на забравените"от Иван вазов и се чувствате или ви се иска да сте патриоти то прочетете я, няма да отнеме повече от час , но уверявам ви ще го помните цял живот.
Като стана въпрос за поезия се сещам още като студент ми попадна една стихосбирка на Вапцаров,непупликувана по бай Тошово време.Естествено нямаше нищо общо с комунистическите глупости,но като художествена творба ме фрапира с красотата на словото и хуманните ценности засегнати там.Както и да е ,поезията за това е удоволствие да се чете защото описва нещата по фрапиращ начин било то брутално или нежно, зависи от сюжета, но винаги до болка точно и болезнено.